След една дълга 6-годишна пауза, причина за която бе липсата на Tim Lambesis, видяхме завръщането на AS I LAY DYING в студиото, а по-късно през 2019 година, освен очите си, успяхме да зарадваме и ушите си, с плода на тяхната седма по ред творба – „Shaped by Fire„.
Бихме могли да кажем, че перипетиите, през които Tim Lambesis премина през последните няколко години прекарани в затвора, определено са се отразили силно и емоционално, както на останалите членове на бандата, от гледна точка на вдъхновение, така и на него самия.
Вниквайки в заглавието на албума „Shaped by Fire„, а също така знаейки хронологията на събитията, най-логичната препратка, която можем да си направим тук е картината на феникс, издигащ се отново от огъня и пепелта. Така направиха и AS I LAY DYING с последният си „Shaped by Fire„. Въпреки трудностите, те останаха съпричастни един към друг и се върнаха в студиото с нови сили и ново вдъхновение – възродиха се от огъня.
Агресивни и чисти вокали се преплитат на фона на препускащи, галопиращи китари, а текстовете говорят и ни препращат основно към моментите, в които преоткриваме себе си и успяваме да преборим това, което в миг ни е повалило, но желанието да продължим напред се оказва по-силно.
Преминавайки през всички песни в албума, несъмнено се убеждаваме, че той е въплъщение и описание на красотата, скрита в борбата, в битките, след които ние продължаваме. За някои слушатели тясната рамка, която музикантите са избрали по отношение на текстовете на песните, може би с цел те да бъдат обединени в една тематика, би могла да се окаже ограничаваща и еднообразна. Музикално, ние преминаваме през технически и прецизни китари, на които се натъкваме в песни като „Blinded“ и „Redefined“, до мелодични и силно емоционални парчета като „The Wreckage“. Към края на албума достигаме и до „Only After We’ve Fallen“, която има по-тежко звучене от типичното за бандата, а Jordan Mancino се оказва основната причина за това.
За феновете на AS I LAY DYING „Shaped by Fire“ без съмнение е един силен тласък, силно завръщане, с което американците отново успяват да намерят своя, за кратко изгубен, път.